Въпреки абсурдността да бъде представена в буквалния смисъл като дестинация, фактите за нея са повече от изключителни. Там не ходят туристи, всъщност не ходи никой и никога. Единствените двама посетители са швейцарският учен Ж. Пикар и американецът Д. Уолш, които през 1960 г. се спускат с батискаф до 11 000 метра.
Става въпрос за НАЙ-ДЪЛБОКАТА известна морска падина, както и НАЙ-ДЪЛБОКОТО място в земната кора – Марианската падина. Тя се намира в Тихия океан между Япония и Папуа Нова Гвинея, в непосредствена близост източно от Северните Мариански острови.
Чудовищната падина слиза надолу 11022 метра и е дълга 2000 км. Дъното й се намира на 6366,4 км от центъра на Земята.
Земята се състои от 70 % водна маса, останалото е суша. Но бездните на океана остават непреодолима загадка за човечеството. Дълго време океанолозите възприемаха като абсолютна лудост идеята за съществуване на живот в зоните на непроницаем мрак, чудовищно налягане и ниски температури с дълбочина повече от 6000 м , известни като “адските дълбини”.
Опровержението идва от проучванията на френски учени край бреговете на Япония . На бял свят излиза истината, че на 6 км под морското равнище, налягане от 600 кг/кв.см. и близка до нулата температура, живеят цели колонии от живи организми - чудовищни червеи без уста и анус с дължина 1,5 м., неидентифицирани мекотели с размери, надхвърлящи 2 м., необикновени морски звезди и октоподи-мутанти.
През 1994 г. 10,5 тонният японски батискаф “Кайко” се спуска на 11 км дълбочина и по време на 35 - минутният си престой на океанското дъно заснема морски охлюв, червей и скарида там, където водите на Пасифика са с налягане равно на теглото на петдесет реактивни пътнически самолета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар