Фарът край Шабла пръв ще посрещне 2010 година

Първият българин, който ще посрещне на прага Новата 2010 година е пазачът на фара в Шабла – Ташо Димитров. По стечение на обстоятелствата той става и първият българин – европеец през 2007 година. Пазачът на фара обича хубаво приготвеното мезе, предимно пържоли и сладката приказка. Шабленският фар е уникален не само с дългогодишната си история. Той е точно копие на Александрийския фар, който е признат за едно от Седемте чудеса на света.
В днешния си вид фарът на нос Шабла официално е открит на 15 юли 1856 година, но с точност никой не може да каже кога е построен. В един пътепис от средата на 18 век френският дипломат и консул в Крим Шарл дьо Пейсонел описва впечатленията си от Приморска България, където пребивава от 1750 до 1756 г. и посещава Ханлар /Шабла/, но не споменава за никакъв фар. Около 100 години по-късно, през 1852 г. друг френски пътешественик и географ – Ксавие Омер дьо ла Ел, вижда на носа „красив, но изоставен фар“.
фарът нощемФарът при Шабла е отбелязан и в лоцията на The Black Sea Pilot от 1885 г. Така става ясно, че през 1856 година той само е възстановен, а строежът му трябва да отнесем към втората половина на 18 или най-късно в първата половина на 19 век. В подкрепата на тази датировка е описанието на дьо Ел, че в сградата е бил зазидан камък с дата 1804 г. Така, че прочутата тугра /монограмът/ на султан Абдул Меджид, управлявал империята от 1839 до 1861 г., която е вградена в сградата на фара, свидетелства за голямото значение, което Високата порта отдавала на възстановяването на този величествен и до днес фар.

Светлина откога може би датира съоръжението хвърля австрийският офицер Венцел фон Броняр. През 1786 година той описва българското крайбрежие и споменава за високата фарова кула на това място. От тези сведения се разбира, че фарът по-всяка вероятност е бил построен между 1756 и 1786 г. Координатите му са 43 градуса и 32′ с.ш. и 28 градуса и 36′ и.д.

Днешната внушителна каменна кула се издига на 36 м надморска височина. От 1949 година Шабленският фар е поделение на ВМС.
Бялата му светлина се вижда от 17 мили. Той ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“ и плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора. Агенция Крсос