понеделник, 28 декември 2009 г.

Белоградчишките скали – едно от 7-те чудеса на света

Няколко думи за град Белоградчик
Градът е малък, около 6-7 хил. жители, разположен в северозападната част на България, на около 182 км. от столицата и само на 50 км. от областния град Видин. Въпреки размерите си от едва 411 кв. км. отдавна се е наложил като популярна туристическа дестинация в нашата скромна страна.
Сгушен между двата планински масива Венеца и Ведерник, той ни приветства с красивата си природа и причудливи скални образувания. Това заедно с крепостта, построена между скалите ни дава основание да считаме Белоградчик за туристически център с богата история и културно историческо наследство.
В града и района можете да разгледате много забележителности, сред които: Градският исторически музей, Астрономическата обсерватория, църквата Св.Георги, пещерата Магурата, Рабишкото езеро, Крепостта Калето, и още и още.
Разбира се най-голям интерес предизвикват Белоградчишките скали.
Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и 3-4 км ширина. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край с.Граничак и с.Дъбравка (внушителният Борич) и завършва при с.Белотинци със скалната група Сто овце. Най-великолепните скали са около града: Момина скала Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът.
Друга голяма скална група е на 4 км от града, в района на пещерата Лепеница, където най-внушителната фигура е на Динозавъра. При с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък, западно от местността Скоршин дол са Близнаците, Сбеговете, Еркюприите в местността Магаза, Момина скала – в местността Фалковец.
Погледнати от различен ъгъл тези скали наподобяват ту обелиски, ту огромни катурнати сталактити, или имат невероятна прилика с животни или предмети, величествени мостове, гигантски гъби и др. Народът им е дал подходящи имена и векове наред ги е свързвал с вълнуващи легенди и митове.
История за произхода на Белоградчишките скали
В края на Палеозоя, преди около 230 млн.г., в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-кьсно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена.
Легендите са все още живи
До днес хората обаче разказват и легенди за създаването на различните скали. Една от легендите разказва, че в миналото между скалите е имало женски манастир. Сестра Валентина решила да приеме булото и да стане монахиня. Слуховете за нейната хубост бързо се разнесли в града и достигнали до бедния овчар Антон. Всяка вечер Антон свирил на кавал под прозореца на Валентина. Двамата се влюбили и скоро след това Валентина родила дете. Грешната монахиня била изгонена от манастира. Тогава гневът на Господ се стоварил върху манастира и превърнал всички негови обитатели в каменни фигури. Мадоната с детето все още стои вкаменена насред монасите, а младият овчар Антон все още чака своята любима. Това е легенда само за едно от скалните образувания – масива на Мадоната.
Но стига празни приказки, защото една снимка струва повече от хиляда думи. А ние сме ви приготвили много повече от една.

































Няма коментари:

Публикуване на коментар