Коледа

Коледа е най-почитаният християнски празник в България. Българските традиции на този празник са много разнообразни и нтересни, много от тях съчетават християнски с езически ритуали.Бъдни вечер, вечерта преди Коледа, събира около трапезата цялото семейство. Тази вечер слага край и на коледните пости, затова трапезата трябва да е отрупана с нечетен брой пости ястия – хляб, жито, сушени плодове, постни сърми и др. На този празник се празнува раждането на Исус Христос, а също и надделяването на деня над нощтта и набъбването на деня. Затова на трапезата трябва да преобладават храните, които при готвене набъбват – жито, боб и ориз.След полунощ коледарите започват своя ритуал. Коледарите са само мъже, млади, сгодени или наскоро женени. Още от Игнажден /22 декември/ те започват да се събират и да репетират и разучават коледните песни. На Бъдни вечер след полунощ те се събират и започват да обикалят селото, къща по къща, като винаги започват от изток. Разделят се на групи, за да могат до изгрев слънце да обиколят всички къщи. Облечени са в празнични носии, много от тях са предрешени като животни, жени и старци, а в ръцете си държат шарени геги.Всички семейства, събрани край огъня, с нетърпение очакват коледарите. Когато те дойдат в къщата, стопанинът ги приема и ги черпи и дарява с пари, храна или вино. Те в замяна пеят песни и благославят всеки член на семейството. Най-младата жена във фамилията, или мома, ако има такава, дарява младите мъже с кравай.Ритуалът има строго време, в което трябва да се проведе - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. Счита се, че с песните и костюмите си коледарите разгонват злите духове.На Коледа се коли прасе, а трапезата не се вдига цял ден.Днес все още има много села в България, където се почитат коледарските обичаи. Ритуалите имат разновидности в различните райони на страната, но в общи линии се подчиняват на една и съща цел – празнуване на идващото слънце и скъсяването на нощтта, радостно приветстване раждането на Бога и песни и благопожелания за здраве, късмет и добра реколта.